Комунизъм до 1944 г.

Разработка по нова история на България - 16 страници 

Тема: Комунизъм до 1944 г.

Съдържание

1. Въведение
2. Фундаментална основа – идеологията
3. Международно и вътрешно положение
4. Комунизмът на вътрешния фронт
5. БЗНС и БКП
6. Заключение
7. Използвани източници

 Използвани източници:

• Гелерт и Некрич “Утопията на власт”
• Българските конституции и конституционни проекти. Съставители В. Методиев и Л. Стоянов. Второ прераб. и доп. издание. С., 2003.
• Димитров, Георги. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949). С., 1997.
• Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944 г.). Документи. Т. ІІ, съставители Л. Ревякина, Л. Стоянов и др., Архивите говорят, Т. 37, ГУА, С., 2005.
• Казасов, В тъмнините на заговора (София, 1925 г.). Когато е публикуван за първи път, този разказ за заговора от 1923 г. предизвиква сензация и превръща Казасов в една от най-противоречивите политически фигури по онова време. Дейността му до този момент е описана в мемоарите му Бурни Години.
• Казасов, Бурни Години, стр. 322-24.
• Манчев, К. История на балканските народи 1918-1945 г. Издателство „Парадигма“, С., 2004.
• Мошанов, Стойчо. Моята мисия в Кайро. С., 1991.
• Пинтев, Стоян. България в британската дипломация 1944-1947 година. С., 1998. 
• Стоянов, Лъчезар. СССР и Коминтернът. Към въпроса за разпускането на Третия интернационал – В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии, С., 2000.
• Стоянов, Лъчезар. Лефтеров, Живко. Политиката на БКП за превръщане на България в съветска република (От идейни постулати към практически действия), ч. 1, Годишник на департамент История, Т. І, 2006, С., 2007.
• Из речта на Цанков, произнесена в Народното Събрание на 18 ноември 1941 г.; Народно Събрание, Стенографски дневници, стр. 179-86.
• Цанков, Трите стопански системи. Този сборник с негови лекции по политическа икономия е най-важният източник за идеологията на Цанков. За неговата политика обаче трябва да се съди по действията му. За идеите на Цанков вж. също Казасов, Бурни години, с. 619-20.
• Swire, стр. 159-67, съдържа подробно (и като цяло благоприятно) описание на дейността на Велчев през този период.